Доц. д-р Андриан Тонев, д.м., е началник на Клиниката по съдова хирургия и операционен блок в МБАЛ „Уни Хоспитал“, Панагюрище.
Доц. Тонев завършва Медицински университет, София, през 1994 г.
През 1995 г. започва работа като лекар ординатор в Клиниката по съдова хирургия в НЦССЗ. От 1996 г. до 1999 г. провежда специализации по хирургия в Аугсбург, Германия. През 2000 г. придобива специалност „Обща хирургия”, а през 2004 г. се дипломира по специалността „Съдова хирургия”. От 1999 г. до 2015 г. работи в Клиниката по съдова хирургия и ангиология на УМБАЛ „Св. Екатерина“. Магистър е по здравен мениджмънт.
Доц. д-р Тонев ежегодно участва в европейски и световни конгреси по въпросите на съдовата хирургия във Франция, Германия, Словения, както и в Международния симпозиум на болница „Чаринг крос” в Лондон, Великобритания.
От 2015 г. доц. д-р Тонев е завеждащ на Клиниката по съдова хирургия към МБАЛ „Уни Хоспитал“. От 2018 г. е и завеждащ на операционния блок на болницата.
Доц. д-р Тонев членува в Българския лекарски съюз (БЛС), Българското национално дружество по съдова и ендоваскуларна хирургия и ангиология (БНДСЕХА), Етичната комисия към БНДСЕХА, Българската асоциация по гръдна, сърдечна и съдова хирургия, Българското хирургично дружество, Българското дружество по флебология, член е на редакционната колегия на Списание „Хирургия“, на Българското дружество по урология, доцент е към Клиниката по урология на Александровска болница. Членува в Европейската асоциация по Съдова хирургия.
– Доц. Тонев, за първи път в региона извършихте стентиране на каротидна артерия. При кои пациенти е показано този вид лечение? При какво стеснение на артерията се поставя стент?
-Стентиране на каротидните артерии се извършва за пръв път през 1981 г. от Клаус Матиас. Оттогава то търпи непрекъснати промени и се усъвършенства, като днес спокойно можем да кажем, че резултатите са сравними с отворената хирургия. Пациенти, проявяващи симптоми със стеснение 50% и повече, както и асимптоматични – със стеснение 70% и повече, са показани за оперативно или ендоваскуларно лечение.
-Защо при засягане на двете каротидни артерии прилагате комбинирано лечение – оперативно с поставяне на стент, какъвто беше случаят с вашия първи пациент – мъж на 68 г.?
-При конкретния пациент се наложи такъв подход поради спецификата на стесненията. От лявата страна поражението на артерията е причинено от атеросклеротична плака, а при дясната от удължаване и прегъване на самата артерия, водещо до функционално стеснение. При това прегъване не се използва стентиране, а е необходимо извършването на оперативна намеса.
– Какво представлява миниинвазивното лечение при това заболяване?
– При ендоваскуларното или така познато още миниинвазивно лечение стеснението се достига със специален балон, въведен чрез дезиле (тръбичка) през долния крайник. Стеснението се разширява чрез балона, който се раздува до определени атмосфери.
Следва поставяне на стент, който да задържи лумена на артерията отворен. Процедурата се извършва под локална анестезия – значително по-щадяща за пациента.
– Доколко висок е рискът при поставянето на стент в каротидна артерия?
-Рискът при ендоваскуларното лечение е от откъсване (емболизация) на частици от атеросклеротичната плака при преминаване с водача. Тези частици могат да достигнат мозъчното русло и да предизвикат инсулт. Доказаните емболизации при проучвания са в порядъка между 5 и 10%. Това налага използването на специални протективни устройства, които са задължителни при извършването на тези процедури.
– Каква е връзката между запушването на каротидните артерии и инсулта?
– Каротидните артерии са основният доставчик на кръв за мозъка. Тяхното стеснение води до получаване на специфична симптоматика, като шум в ушите, главоболие, световъртеж, проблеми със зрението. При едно стеснение може впоследствие да настъпи остро запушване, което да лиши мозъка от кислород и реално да бъде реализиран инсулт. Целта на лечението на каротидните артерии е именно превенцията на това тежко инвалидизиращо заболяване – инсулт. Сънните артерии са в 25-30% от случаите причина за исхемичен мозъчен инсулт.
Доц. д-р Андриан Тонев
– Съвременните стентове може ли след време да се запушат и да се наложи повторно прилагане на лечението? Какви са характеристиките и предимствата на един стент, който отговаря на определението съвременен?
– С течение на годините стент технологията се разви, като съвременните поколения устройства показват резултати, сравними с хирургията. Най-новото поколение стентове има налична специална оплетка, която се нарича микромеш. Тя е достатъчно ситна, за да не позволява на микрочастици от атеросклеротичната плака да се откъсват и да отиват в мозъчното съдово русло. Разбира се, стентът също трябва да оказва достатъчна сила към артериалната стена, за да поддържа лумена на артерията.
– След поставянето на стента трябва ли да се приемат медикаменти, които да предотвратят такова запушване и доколко ефективни са?
– След стентиране, задължително се приемат така наречените антиагреганти. Това са медикаменти, пречещи на слепването на червените кръвни клетки и по този начин предпазващи пациента от тромбоза (запушване) на вече стентирания участък. Тяхното приемане е задължително минимум 3 месеца след процедурата.
– Има ли противопоказания за поставяне на стент?
– Прoтивопоказанията за стентиране на каротидната артерия могат да бъдат различни, от анатомични особености на аортната дъга, до непоносимост към материалите на стента (изключително рядко състояние). Пациентите се прецизират внимателно и се преценява възможно ли е извършването на тази процедура.
– Какво представлява каротидната стеноза и какво е характерно за нея?
– Както вече споменах, симптомите при стенозирана каротидна артерия са разнообразни: шум в ушите, световъртеж, причерняване, главоболия, амаврозис и др. Разбира се, има и пациенти с налични високостепенни стеснения над 70%, които не проявяват никаква симптоматика.
– Какво представляват т.нар. транзиторни исхемични атаки и доколко опасни са?
– Транзиторните исхемични атаки (ТИА) са лишаване на мозъка от кислород и хранителни вещества за кратък период от време, като по този начин се развиват инсултоподобни състояния
Разликата е в това, че не формират исхемични (загинали) участъци в мозъка и развилите се симптоми след време изчезват. Това е изключително опасно състояние, защото лесно може да премине в инсулт, с необратими последици.
– Може ли и как да се профилактира стенозата на каротидната артерия?
– Профилактиката на каротидната стеноза се осъществява най-вече чрез установяване на налична такава и нейното проследяване с еходоплерово изследване. При проява на симптоми или нарастване на плаката се предприема оперативно или ендоваскуларно лечение. Разбира се, важни са проследяването на холестерола и артериалното налягане, като едни от основните рискови фактори за развитието на атеросклерозата. Тютюнопушенето, затлъстяването и диабетът оказват значително неблагоприятен ефект върху плаките.
– Освен операцията и поставянето на стент, може ли каротидната стеноза да се излекува и медикаментозно?
– Лечението на атеросклеротичните плаки не може да бъде медикаментозно. Ефектът от лекарствата е да се задържи вече оформената плака на едно ниво и по този начин да се отложи оперативната намеса във времето.
– Какви изследвания трябва да си правят пациентите с атеросклероза и на какъв период, за да предотвратят развитието на каротидна стеноза?
– Пациенти с рискови фактори за развитие на атеросклероза следва да правят поне веднъж годишно профилактични изследвания на холестеролов профил и редовно поддържане на артериалното налягане, и ехо-доплерово изследване при съдов хирург, ангиолог или невролог. Пациенти с доказана каротидна стеноза подлежат на проследяване на всеки 6 месеца, чрез ехо-доплерово изследване.
– При изявена периферна артериална болест има ли риск и от критични стеснения на коронарните или каротидните артерии?
– Естествено, че има. Каротидната стеноза, периферната артериална болест и коронарната болест на сърцето са изяви на атеросклерозата на съдовете. Това заболяване се развива в различи съдови басейни в тялото и засяга различни локации, като най-честите са разделянето на артериите. Пациенти с доказано едно от тези заболявания следва да бъдат скринирани.
Милена ВАСИЛЕВА
