Инж. Лазарина Герова е експерт по безопасност на храните, акредитирана за всички плодове и зеленчуци. Завършила е ХТИ в гр. София. Защитила е дисертация на тема: „Желязна недостатъчност при растенията” за придобиване на званието „доктор”. Вече над 20 години работи в сферата на анализа на нитратите във всички видове плодове и зеленчуци.
Сега сме в сезона, в който сергиите на пазара „пъшкат” от изобилието на пресни плодове и зеленчуци. Радваме се на това изобилие и си мислим, че точно сега е моментът да се вслушаме в съвета на лекарите и да наблегнем изцяло на плодовете и зеленчуците.
Все пак държим на здравето си! Благословени са вярващите, но не и в този случай. Оказва се, че тези продукти са пълни с нитрати. А съдържането им в пресния лук, пресния чесън и краставиците може да достигне 4-5 пъти над допустимите норми. Още по-стряскащ е фактът, че в България няма ефективен контрол над нитратите. Дори ни убеждават от „уважавани” медии, че нитратите понижават кръвното налягане.
Каква е истината за нитратите и нитритите? Полезни или вредни са те? Някой контролира ли и как съдържанието им в плодовете и зеленчуците? Търсим отговорите на тези въпроси от инж. Лазарина Герова, която вече над 20 години се бори с бездушието на всяко правителство у нас да върне контрола над съдържанието на нитрати.
– Инж. Герова, подобрило ли се е качеството на храните днес? Лятото отново ни изкушава с изобилието си от плодове и зеленчуци…
– Няма как да се подобри качеството, по-скоро безопасността на храните, след като е отменен контролът. И всъщност хората са лишени от най-важното и единственото „лекарство” – храната. Няма друго лекарство. Останалото са препаратите, които се продават в аптеките от фармацевтичните компании, но те не лекуват, те потискат проблема, не го решават. Единственото лекарство, което може да реши проблема, това е правилното хранене с безопасни храни.
– Защо казвате, че е отменен контролът?
– Защото през 1999 г., преди да ни приемат в Европейския съюз, отмениха контрола над всички зеленчуци, за които имаше български стандарти и отговаряха на изискванията на Световната здравна организация по безопасност. И наложиха, за мен – целенасочено, стандартите на Търговската световна организация. Затова обявиха да има контрол само над салати, спанак и марули. Всъщност това са зеленчуците, които най-много натрупват нитрати и са най-рискови, а по тях се определя максимално допустимото им съдържание. Т.е., когато се определи максималното допустимо съдържание на нитрати на тези продукти, при всички други то трябва да бъде по-ниско.
– Къде е проблемът?
– Проблемът е, че до 1999 г. по стандарта на Световната здравна организация за безопасни дози на нитратите в салати, спанак и марули беше определена границата 1200 мг/кг продукт, а сега е – до 4500 мг/кг продукт. Това е стандартът на Световната търговска организация. Идеята на този стандарт не е да пази здравето на хората, а да помага на търговците да търгуват свободно, без притеснения. И всъщност нашата държава създаде най-благоприятните условия за търговците, като по този начин каза, че другите продукти не могат и не се контролират.
Затова, ако някой отиде в лабораториите на Агенцията по безопасност на храните с рискови продукти, каквото е например червеното цвекло (аз вече съм го правила с клиенти, за да докажа правотата на тезата си), те коректно правят анализа, но на мястото, където трябва да отбележат какъв е стандартът, пишат, че нямат такъв. Така те не могат да направят заключение дали този продукт е опасен или е безопасен. А той може да бъде толкова опасен, че да изведе и възрастен човек от нормално състояние.
– Какво имате предвид? Да предизвика заболяване ли?
– Да, да се развие т.нар. метхемоглобинемия, при която нитратите от зеленчуците (при определеното допустимо съдържание от 4500 мг/кг продукт, а те се срещат и с 6000мг/кг) в стомаха се създава кисела среда. А в такава среда нитратите се превръщат в нитрити и стават директно канцерогенни. След това се свързват с хемоглобина и го превръщат в метхемоглобин. А така кръвта не може да пренася кислород към клетките. Човек диша, а всъщност се задушава.
Ето това се казва токсично натравяне с нитрати или метхемоглобинемия. Състоянието е особено опасно за децата, за хората със заболявания, да не говорим за сърдечноболните. Сърцето им е в тежка ситуация, а това още повече, допълнително влошава състоянието на такива пациенти. Затова станахме най-болната нация в Европейския съюз.
– Освен риска от развитие на метхемоглобинемия доколко висок е канцерогенният ефект от консумацията на такива продукти?
– Вторият риск е канцерогенният ефект. При продължително консумиране на продукти над безопасното съдържание на нитрати в тях възниква рак на стомашно-чревния тракт. Освен това, тъй като нитратите всъщност създават силно кисела реакция и предизвикват оксидантна реакция, те разрушават бактериалната флора на стомаха, която участва в усвояването на хранителните вещества. Вследствие на това се нарушава балансът между полезните и вредните бактерии, а оттам и на процеса на хранене. Необходимите хранителни вещества не достигат до клетките – вие се храните, но всъщност клетката ви гладува. Появява се клетъчен глад. И всички неинфекциозни заболявания, като рак, диабет, наднормено тегло, инсулти, инфаркти, са точно в резултат на тези процеси – глад на клетката.
– Какво е становището на Министерството на здравеопазването? Полезни или вредни са нитратите?
– Още през 1999 г. дискутирахме проблема с Министерството на здравеопазването и Института по опазване на общественото здраве, начело тогава с д-р Ризов, който изигра ролята на екзекутор на контрола. Разбира се, с активното съдействие на Министерството на здравеопазването, начело с нейния министър тогава – д-р Бакърджиев.
Той каза в парламента, че нитратите са полезни и че са храна. Да, те наистина са основна храна за растенията, но всичко е въпрос на доза. Нитратите над определената доза, както вече споменах, попадайки в кисела среда, стават нитрити и увреждат здравето.
Инж. Лазарина Герова
Тогава те издигнаха тезата: нитратите не са опасни, нитритите обаче са. Но сега всички салами и колбаси са с нитрити – там, където искат да запазят по-свеж вида на пресните хранителни продукти – месо и т.н., ги солят директно с нитрити. Ако прочетете етикетите на саламите, няма такива, на които да не пише, че има нитрит. За съжаление, в останалите страни от Европейския съюз също солят храната с нитрити. Както е всеобща пандемията от използването на нитрити, такава е и всеобщата цел на институциите – хората да боледуват.
– Тоест и у нас, и в развитите европейски държави е едно и също състоянието – така ли?
– Да, едно и също е. И трябва да ви кажа, че през 1999 г., когато у нас дойдоха специалисти от Европейския съюз да ни обучават в новите процедури по акредитиране и сертифициране, бях много учудена от техните изявления. Те ни казаха, че Световната здравна организация и Европейската комисия могат да си купят всякакви учени, които да издигнат тезите, които ги удовлетворяват тях.
Но всичко е въпрос все пак на информираност на хората, защото в Европейския съюз има система за сертифициране. Макар че там също ни казаха, че мафията е навлязла в храните и се пускат на пазара такива с фалшиви сертификати. Но хората в тези страни са по-наблюдателни, реагират бързо и сертифициращите органи могат да направят проверка дори и на анонимни обаждания. Докато тук знаете как е.
– А т.нар. органични или биохрани? Те по-качествени и по-контролирани ли са?
– За органичните храни също имам съмнения. Вярно е, има изискване при биохраните да не се използват пестициди. Те не се прилагат при тези продукти, но и тук има риск, защото нитратите, дори и от оборския, от естествения тор, при превишаване на нормите също могат да доведат до голямо замърсяване.
И ако няма ефективен контрол за основния замърсител, каквито са нитратите, то и за биохраните толкова ще важи безопасността, колкото и за конвенционалните. Дори имах интересна ситуация преди няколко години. В лабораторията дойдоха журналисти по повод седмицата на биохраните. Бяха си закупили отнякъде биохрани – домати и краставици и конвенционални такива. И представете си, конвенционалните се оказаха по-чисти от биохраните. Тоест всичко е въпрос на контрол, а тук няма никакъв.
За да бъде наистина безопасна биохраната, тя трябва да е екологична, т.е. – да бъде контролирана за замърсители и те да са под допустимите норми. Понякога може да се случи самият производител да попадне в ситуация да тори толкова, че да получи истински храни. Но ако не го е доказал, и той самият не знае какво е получил. Дори имах такъв случай.
Пристига конвенционална салата – някоя от веригите беше решила да я изследва. Анализът показа, че те са в границата, дори на старите ни норми. Това е добре, но знаете ли каква беше реакцията на производителя? Той ми каза: „Значи и ние можем да си ядем от тях!”.
Те не знаеха какво са произвели Така че за мен проблемът е в липсата на контрол – никой не знае какво произвежда. Дори и още по-фрапантен случай ще ви споделя. Сега прекалено много се акцентира върху това, че ако човек се е сертифицирал по Global GAP стандарта, това ще гарантира безопасността на храните, които произвежда. Така сертифицирана е например руколата. Аз се концентрирам и проверявам чистотата на продукти, които са рискови. Затова реших да изследвам рукола, сертифицирана по Global GAP. Оказа се, че съдържанието на нитрати в нея беше 2500 мг/кг продукт, при безопасна норма – 250 мг/кг.
Аз все пак държа на старите изисквания на Световната здравна организация, защото наистина са безопасни – 250 мг/кг продукт за възрастни и 50 мг/кг продукт за бебета. И това е абсолютно постижимо, но трябва да се познават самите продукти, точните изисквания към нормите на торене, за да се произведат безопасни храни и те да са биологични и екологични, да бъдат наистина храна-лекарство.
– Всички лекари в един глас ни съветват да наблягаме точно на плодовете и зеленчуците, за да сме здрави. Но как да сме здрави, яко ядем отрова? Имаме ли полезен ход в случая?
– По принцип най-замърсена е външната част на продуктите – корите, горните листа на зелето и на салатите. Ако консумирате сърцевината на продукта, там има най-малко нитрати. Освен това не си позволявайте рисковите продукти в големи дози – така смъквате съдържанието на нитрати в организма си. А ако добавите лимонов сок към салатата, ще неутрализирате вредното действие на нитратите. Лимонът е антиоксидант, а нитратите – оксидант. Така се ограничава отрицателното им действие.
– А ако ги накиснем предварително във вода? Напоследък много специалисти дават този съвет и уверяват, че това е ефективен способ за справяне с нитратите?
– Не! Ефектът от накисването им е същият, както човек да очаква, че ако се облее с вода, тя ще извлече болестта от тялото му. Растенията вече са усвоили нитратите и те са в клетките им. Няма как да се извлекат с топла вода оттам. Аз не знам кой „велик” ум измисли това и заблуди цялото население. По този начин не само че няма да се извлекат нитратите, а тези, които са с голямо съдържание на нитрати, ако ги накиснете по-дълго време, ще се скапят.
– Споменахте за ограничаване на рисковите продукти. Кои са те?
– Рисковите са: салати, спанак, марули и всички кореноплодни – червено цвекло, моркови. Зелето, което се слага за консервиране, особено през есента, в комбинация със солта (аз съм казала това още преди много години) е канцерогенна бомба. Има си и признаци, които показват кога зелето е много нитратно – когато се сложи за консервиране, то се смива.
Картофите, тиквичките и празът също могат да бъдат опасни при това неконтролирано торене. Има много рискови продукти – дори и пъпешите. Те могат да покажат съдържание на нитрати до 500 мг. И особено опасни са те за бебетата. Преди години имах информация за бебета, които са стигнали до системи в болницата. Защото нитратите, освен гадене и повръщане, предизвикват силно разстройство и дехидратация на организма. Оттам се стига и до фатален изход.
И ако някой се усети навреме, че тези симптоми са се проявили, след като е хапнал такъв плод, трябва да отиде в болницата. Там ще му поставят системи, за да се възстанови от дехидратацията вследствие на токсичното натравяне. Има си и начин за деблокиране на хемоглобина тогава, когато е превърнат в метхемоглобин. Така че тези проблеми са решими. Но след като няма контрол и толкова много се е увеличила заболеваемостта от неинфекциозните болести у нас, няма начин здравеопазването да влезе в рамките, колкото и да се увеличават финансите там.
– Вие свързвате високата заболеваемост в България и челното ни място във всички черни класации по отношение на рака, диабета, високото кръвно налягане, затлъстяването, директно с високото съдържание на нитрати в плодовете и зеленчуците, които консумираме?
– Точно това е проблемът! Ако искаме да се намалят разходите за здравеопазването и да бъде здрава нацията ни, трябва да се въведе отново контрол върху нитратите. И мога да ви посоча един, на пръв поглед, абсурден факт. Поддържам връзки с търговците на борсата и един от тях ми разказа: „Ти знаеш ли, че мой приятел отиде да работи в Швейцария. Поискал гражданство и те му отказали. И защо? Казали му: „При вас ядете много замърсени продукти и тук ще ни създадете проблеми в здравеопазването (в смисъл, че ще са му нужни много и най-различни по вид лечения). Като поживеете при нас няколко години и се храните само с чисти продукти, тогава ще ви дадем гражданство”.
Представяте ли си какъв повод имат властите в Швейцария да откажат гражданство на българи? Т.е. всички знаят проблемите, у нас – също. Но просто сякаш парите са всичко и никой не иска да се ангажира с проблема.
– Липсата на контрол и превенция остава спасението на давещите се в ръцете на самите давещи ли? Какво да направим ние тогава?
– Докато хората не осъзнаят, че здравословните им проблеми основно са от занемарения контрол на замърсителите на храните, проблемът няма да се реши. Единственият изход е хората да се надигнат.
Има ли нещо, което можем да ядем спокойно?
„Няма никакъв риск от всички плодове по дърветата. Колкото по-далече от земята са, толкова по-чисти са. Единственият риск там е, ако са пръскани с пестициди. Затова подчертавам, че ако човек познава рисковите продукти и се съобразява с нормите, които са позволени, може наистина да живее здравословно. Всички тези призиви от типа: яжте тази храна, защото е много здравословна, приемайте с внимание.
Може да е здравословна, както цвеклото е обявено за суперхрана, но ако е толкова много замърсено, то става най-отровната храна. Ако оксидантът е в толкова големи дози, той отнема и всички полезни витамини от растенията. За нас, когато се храним с такива продукти, остава само отровата.
Препоръчвам на читателите ви силно да използват пчелните продукти. Те са източниците на здраве, заедно с ядките – орехи, бадеми, лешници. От пчелните продукти, най-вече – пчелния прашец. В него се съдържат абсолютно всички витамини. Ако всеки ден вземате по 1 ч.л. пчелен прашец, а при възрастните може дори и супена, той ще ви достави всички витамини и антиоксиданти. А и енергията от консумираната през деня храна ще е много по-висока, защото ще сте успели максимално да балансирате оксиданти и антиоксиданти. За да си здрав, е въпрос на информираност и на знание. С познанията, които имам, аз не използвам никакви лекарства и съм здрава.
Храните, които са най-важни за нас, това са белтъчини, въглехидрати и мазнини. Определено всеки ден те трябва да присъстват при всяко ядене на трапезата. И ако сте взели в подходяща доза тези микрохрани, ако добавите към тях витамините и минералите, ето ви истински здравословен начин на живот”, обясни специалистът.
Милена ВАСИЛЕВА
