Светът премина психологическата граница от 1 млн. жертви на коронавируса. А според експертите ни чака и тежка зима. Как обаче се чувстват тези, които са на първа линия срещу убиеца COVID-19?
„1 млн. смъртни случаи от вирус е… зашеметяващо. Не е нещо, което ние в здравните професии или всеки един човек сме очаквали да видим докато сме живи“, казва доктор Емека Окороча, който работи в Лондон, Великобритания, пише dnes.bg.
„Имаше един период, в който обявявах смъртта на трима – четирима души в нашето отделение. Трябваше да се обаждаме на семействата, които не можеха да са до близките си в последните им моменти. Това беше много, много тежко.
„Всички започнахме да чувстваме бърнаут, ставаме все по-тъжни и депресирани, защото виждаме толкова много хора да умират“, споделя д-р Дейвид Джоузеф Де ла Зерда от Флорида, САЩ
„Това е като десет бомби над Хирошима, пуснати над целия свят“, казва д-р Анджело Пан от Кремона, Италия. „Да гледаш тези хора напълно сами цял ден, без да имат възможността да видят роднините си, много е трудно“, допълва той.
Болестта отне животи на майки, бащи, синове, дъщери, баби и дядовци. Цели семейства бяха погубени. Най-голям брой загинали има в САЩ – 200 хил.
„В момента, в който започваме да страдаме за един човек, телефонът звънеше и ни съобщаваха за още един наш близък, който си е отишъл, който е отнет от нас завинаги“, споделя Елизабет Фуско, която губи свои роднини заради COVID-19.
„Трудно е татко да не е около нас. Боли ни всеки ден“, казва Тамира Харви, чиито баща става жертва на коронавируса.
„Гледката на майка ми, вързана към вентилатора, завинаги е запечатана в съзнанието ми“, споделя Арън Бърч.
СЗО обяви COVID-19 за пандемия в началото на март. През септември броят на болните по света премина 30 млн. и продължава бързо да расте.
„Заразата бързо се превърна в кошмар, защото нямахме достатъчно място за пациентите си. Все още страдаме от това, което видяхме. И много от лекарите са крайно притеснени от това, какво ще се случи в следващите седмици“, казва д-р Пан.
„Като човек този вирус ме накара да осъзная, че единственият смисъл на живота е да си жив. Накара ме да оценявам повече семейството си, децата си, съпругата си. Щастлив съм, че съм жив. Когато започнеш да осъзнаваш, че този вирус не подбира нито по възраст, нито по пол, нито по цвят на кожата, започваш и да се виждаш в интензивното отделение. Това може да съм аз, това може да си ти „, споделя д-р Де ла Зерда. Хиляди медици обаче също падат в жертва на COVID-19.
„Страхът в очите на някои от пациентите и фактът, че те осъзнават, че няма да оцелеят. Онези които не оцеляха. Гласовете на семействата им от другия край на телефона. Това са неща, които никога няма да забравя“, признава доктор Емека Окороча.
