Либералите се надяват, че Джо Байдън ще бъде новият Франклин Делано Рузвелт. Но това е нещо, от което трябва да се страхуваме, тъй като данъчните предложения на Байдън заплашват да повторят голямата грешка на бившия американски президент, когото много историци обвиняват, че е тласнал възстановяващата се икономика обратно в депресията.
Toва пише за Wall Street Journal Джей Старкмън, дипломиран експерт-счетоводител от Атланта, съобщава investor.bg.
Рузвелт предлага данък върху богатството през 1935 г.
, разширява го през 1936 г. и го въвежда през 1937 г. Федералното правителство трябва да отблъсне атаката върху основите на обществото от страна на „икономическите роялисти“, аргументира се той. Джон Нанс Гарнър, неговият вицепрезидент, е съгласен. Като конгресмен преди това Гарнър е директен. „Трябва да конфискуваме богатство“, заявява той през 1918 г.
През 1936 г. пределната ставка на данъка върху доходите на физическите лица в САЩ е повишена до 79%, с максимален данък върху имуществото от 70%. Пределната корпоративна данъчна ставка обаче е само 15%. В отговор богатите американци трупат печалби във фирмите си, които притежават техните жилища и други активи. Възнагражденията на холивудските актьори са били изплащани на техни компании, от които те вземат големи заеми.
Внезапно, по настояване на Рузвелт, Конгресът разрушава цялото това внимателно планирано и законно избягване на данъци със Закона за приходите от 1937 г. Корпоративните пари стават обект на незабавно разпределение, като се облагат с високи лични ставки. Реално това са били данъци върху натрупаното богатство, наложени в неподходящо време. Същата година е въведен и 1% данък за социално осигуряване върху първите 3000 долара от годишната заплата.
Икономическата болка е внезапна и силна. Индексът Dow Jones се срива с 40% между 14 август и 24 ноември 1937 г. Брутният вътрешен продукт през 1938 г. спада с повече от 5% спрямо предходната година. Безработицата, приблизително 12% през май 1937 г., скача до 20,7% през април 1939 г. Индустриалното производство потъва с 33% от пролетта на 1937 до май 1938 г. и се връща към пика от 1937 г. едва в края на 1939 г.
Много фактори са допринесли за спада, включително свиване на паричното предлагане и удвояване на дела на задължителните банкови резерви, но данъците, особено този върху неразпределената печалба от Закона за приходите, дърпат спусъка. Без особено предупреждение предприятията и хората е трябвало бързо да съберат големи суми в брой, като фирмите са намалили работниците и инвестициите, за да платят задаващите се данъци.
Председателят на финансовата комисия в Сената Байрън Харисън е бил убеден, че данъкът е вреден и започва поетапното му понижаване от 1938 г.
Днес американската икономика се възстановява от голям срив, както е било преди данъчната инвазия на Рузвелт. За съжаление Байдън изглежда не е разбрал уроците.
Ако спечели през ноември, той предлага да се отменят данъчните съкращения на Тръмп, връщайки пределната ставка върху персоналните доходите на 39,6% и повишавайки фирмения данък от 21% на 28%. Той също така обещава да ограничи ниските корпоративни данъчни ставки до първия 1 милион долара печалба и да разшири пълния данък за социално осигуряване до доходи над 400 000 долара.
През 2011 г. Стивън Дж. Ентин, тогавашен президент на Института за изследване икономиката на данъчното облагане, заяви пред комисия на Конгреса, че „данъкът върху доходите е силно наклонен в ущърб на спестяванията и инвестициите“ и че „тежестта на по-високите данъци върху капиталообразуването пада до голяма степен върху труда под формата на по-ниски заплати и отработени часове.“ Както през 1937 г., ефектът от предложенията на Байдън ще бъде изтегляне на средства от икономиката за плащане на данъци, потискане на новите инвестиции, понижаване на заплатите и отработените часове, и обезсърчаване отчитането на капиталови печалби.
Планът на Байдън за увеличение на данъците не е единственият в средите на Демократическата партия. Сенаторът Елизабет Уорън предложи 2% и 6% данък върху богатството за активи на стойност съответно над 50 милиона и 1 милиард долара. Данъците върху богатството като цяло бяха изоставени в Европа, тъй като са трудни за администриране, свързани са с отчайващо сложни оценителски проблеми и често удрят хората със скъпи активи, но малко кеш.
Много щати, управлявани от демократи, също предвиждат вдигане на данъците. Прогресивните законодатели в Ню Йорк предлагат повишаване на пределната подоходна данъчна ставка от 8,82% на 9,62%, а за „супер богатите“ – до 11,85%. Това е в допълнение към данъка върху доходите от 3,876% за гражданите на Ню Йорк.
Законодателите в Калифорния предложиха увеличаване на пределната данъчна ставка в щата от 13,3% – най-високата в страната – до последователно 14,3% и 16,8% със задна дата от началото на годината, в допълнение към данък върху богатството. Ню Джърси е напът да разшири пределната си ставка от 10,75% към тези, които печелят между 1 и 5 милиона долара годишно.
Бюджетът на губернатора на щата предвижда също допълнителният корпоративен данък от 2,5% да стане постоянен, увеличавайки ставката до 11,5%.
Ню Йорк обмисля годишен подоходен данък, при който акциите и другите ценни книжа, притежавани от резиденти, се оценяват ежегодно и капиталовата печалба незабавно се облага, вместо да се чака продажба или замяна на активите. Освен че е кошмарен за изчисляване, този данък би натоварил хората, които се местят в друг щат, тъй като ще доведе до двойното им облагане при евентуална продажба на техните активи.
Конгресменът Илхан Омар и сенаторът Бърни Сандърс представиха законопроект, целящ милиардерите да започнат да си плащат. Той предвижда еднократен данък за притежателите на богатство над 1 млрд. долара в размер на 60% върху повишението в стойността на активите им от 18 март до края на годината. Илон Мъск би фалирал заради дължимия данък върху счетоводната му печалба от акциите на Tesla.
Дори смъртта не е изход. Платформата на Демократическата партия призовава за връщане на данъците върху имуществото „до историческата им норма“.
Не е ясно какво означава това, но 55% пределна подоходна ставка – спрямо 40% сега – със значително ограничаване на вариантите за освобождаване от нея често се обсъжда в либералните политически кръгове. Предложенията за отмяна на „увеличаването на данъчната основа“ за наследени активи биха обложили печалбата още веднъж, при продажбата им от наследниците, което представлява повторен данък.
Не всички данъчни предложения, които очертах тук, в крайна сметка ще бъдат приети. Но ако се въведат достатъчно от тях, може да се очаква катастрофален резултат. Въпреки че политиците от Демократическата партия ще твърдят, че целта им са само свръх богатите, един евентуален порой от данъчни увеличения може да върне цялата икономика отново в калта.
Както и през 1937 г., днешното икономическо възстановяване на Америка е крехко. Кампания срещу най-богатия 1% – новите „икономически роялисти“ – би рискувала да повтори грешката на Франклин Делано Рузвелт.
