Банките в България навлязоха в новия период с коронавируса много добре подготвени и устойчиви според всички общоприети показатели.
В края на 2019 г. банковата система имаше над 19% базов собствен капитал от първи ред (CET1) и 270% коефициент на ликвидно покритие.
Обичайно поддържаните високи нива на капиталова адекватност и ликвидност в сектора бяха повишени още повече през последните години в резултат на прегледите на качеството на активите и стрес тестовете, проведени от БНБ и ЕЦБ.
Споменатите вече мерки на БНБ имаха за цел да осигурят още по-голяма защита, поради безпрецедентния характер на рисковете, пораждани от пандемията. Всичко това твърди управителят на БНБ Димитър Радев в своето интервю за списание Global Finance, цитирано от money.bg.
„За нас беше ясно, че трябва да действаме бързо и решително от самото начало на пандемията за допълнително укрепване на капиталовата позиция и ликвидността на банковата система. За тази цел предприехме пакет от мерки в размер над 8% от БВП, включително капитализиране на печалбата за 2019 г.; повишаване на ликвидността чрез намаляване на по-рисковите чуждестранни експозиции на търговските банки и отпадане на планираното за 2020 г. и 2021 г. увеличение на антицикличния капиталов буфер.
Този пакет, заедно с фискалните мерки, помогна за смекчаване на шоковия ефект от пандемията и облекчаване на финансовите условия за фирмите и домакинствата. Един от главните ни инструменти е мораториумът върху плащанията по кредитите, в действие до 31 март 2021 г.
Данните, които получаваме, потвърждават, че банковата ни система продължава да изпълнява безпроблемно своите функции на посредник в подкрепа на икономиката.
През второто тримесечие, което понесе най-силния шок на последствията от пандемията, влоговете на фирмите и домакинствата нараснаха с 1.6%, а банковите кредити за домакинствата и за малките и средни предприятия нараснаха съответно с 0.8% и 2.2%.
Ние обаче напълно осъзнаваме, че ефектите от пандемията далеч не са изчерпани и имаме готовност да приложим допълнителни мерки в зависимост от нуждите“, казва Радев.
Според управителя на БНБ, централната банка на България следи внимателно икономическата ситуация и тенденциите в банковата система.
Радев заявява, че спадът на българския БВП тази година няма да бъде толкова сериозен, колкото бяха първоначалните очаквания.
Прогнозата му е че траекторията на икономиката ни ще следва плътно, но ще бъде относително по-добра от профила на еврозоната.
„Въпреки че прогнозите ни обикновено са доста консервативни, няма да бъда изненадан, ако през 2020 г. България се окаже сред най-устойчивите в икономическо отношение държави в ЕС“, твърди Димитър Радев.
Накрая управителят на БНБ не пропуска да отбележи и влизането на страната ни в Банковия съюз.
„Наистина е забележително постижение, че през този период, въпреки огромните икономически, финансови и дори политически усложнения след разпространението на пандемията, ние успяхме да завършим успешно най-важните проекти за влизането ни в Механизма на обменните курсове II (ERM II) и Банковия съюз.
Така продължаваме пътя към следващия етап – приемане на еврото. Разбирането ни е, че оптималната стратегия за страната е да се стремим да останем в ERM II за възможно най-кратък период.
От днешна гледна точка това предполага, че 2024 година ще е годината за присъединяване на България към еврозоната. Разбираемо е обаче, че всеки такъв времеви хоризонт е свързан с комплексни фактори и несигурност предвид развитията в икономиката, финансите и политическия ландшафт – както в еврозоната, така и в страната.
Затова като централна банка се фокусираме върху качеството на процеса, т.е. върху нещата, които е необходимо да бъдат направени, а не толкова върху конкретен краен срок“, коментира управителят.
