С-реактивният протеин е острофазен белтък, който се определя чрез кръвен тест. Това е доста стар лабораторен тест – използва се от 30-те години, когато протеинът е бил открит за първи път. По неговото ниво, както и по СУЕ (скорост на утаяване на еритроцитите), са определяли наличието или липсата на остър възпалителен процес в организма.
С-реактивният протеин се появява, когато концентрацията на алфа глобулин се повиши в организма – като правило това е показател за нивото на възпаление.
Повишението на нивото на С-реактивния протеин се проявява в рамките на 6-12 часа от началото на заболяването.
Изследването се счита за доста чувствително, затова клиницистите го наричат “златен маркер” на диагнозата като основен компонент за откриване на острата фаза на възпалителния процес. Сега методите за определяне на нивото на този протеин са се подобрили значително. Разбира се, съвременните техники постигнаха значителен напредък. Предвид своята висока чувствителност С-реактивният протеин може да се използва не само за диагностика, но и за наблюдение на ефекта от терапията.
Нормалното ниво на С-реактивния протеин е еднакво за всички – от 0 до 5, няма пол или възраст. Изключение правят новородените деца – до седмица след раждането, при които нивото на С-реактивен протеин нормално може да бъде до 15. Тежестта на периода на заболяването може да бъде оценена чрез С-реактивен протеин – колкото по-голям е броят им, толкова по-изразен е възпалителният процес. Това може да бъде наред с други неща, хронично заболяване, което дава ниско ниво на този протеин, например туберкулоза, алергичен процес, лимфогрануломатоза, лимфобластна левкемия и други заболявания.
Ако говорим за повишаване на нивото до 30, то това може да е вирусна инфекция или хронично заболяване. В острия стадий на миокарден инфаркт скокът на нивото на протеина може да достигне до 100 при тежки генерализирани инфекции. Например при изгаряния, наранявания, цифрата може да се повиши до 300 и повече.
При наличие на онкологичен процес е възможна и висока концентрация на С-реактивен протеин при външно общо, добро състояние на организма и липсата на признаци на патология. Повишените му стойности може да отразяват реакцията на организма към разрушаването на тъканите. Този тест се нарича още “двуликия Янус” и не може да разграничи причината за високите нива на С-реактивен протеин. Клиницистът трябва да използва и други, инструментални диагностични методи, за да постави правилна диагноза.
Гастроскопията се препоръчва веднъж на 2 години, колоноскопията – веднъж на 5 години, ултразвук на щитовидната жлеза – на 2 години, флуорография или рентгенова снимка на гръдния кош – веднъж годишно. Друг вид скрининг е анализът за ракови маркери. Онкологичният маркер не е специфичен. Има два, които могат да бъдат от значение в плана за диагностика.
Това е гинекологичен маркер за жените – №125. А мъжете имат такъв PSA маркер за простатната жлеза. Всички останали маркери са неспецифични. Ако нивото им е нормално, това не означава, че пациентът няма рак и обратно, ако е повишен, това не значи, че ракът задължително присъства. Онкологичният маркер е същото натрупване на протеин, както при С-реактивния протеин. Единствената основа е морфологичната структура. Докато не се направи хистологично изследване на материал от образуванието, не може да бъде поставена окончателна диагноза.
