В момента ваксинация по света се извършва с две ваксини срещу К-19. Другите са още в процес на тестване или доставка, пише vesti.bg
Едната от тези две ваксини, която беше регистрирана първа, е руската „Спутник V”, разработена от института „Гамалея”. Тя е ДНК ваксина.
Разработена е по сравнително нова технология. Използва вектори от човешки аденовируси, за да достигне клетките.
Вместо оригиналната вирусна ДНК на аденовирус, векторите пренасят ДНК на ваксината. Тя се свързва с клетъчната ДНК и предизвиква произвеждането на протеини, които са същите като тези на коронавируса. В случая със „Спутник V” това е протеинът на шипа, с който SARS-
CoV-2 се закрепва за клетките.
Процесът е почти същият, както ако клетката бъде заразена със истинския вирус, но с няколко важни разлики.
Коронавирусът действа като паразит. Той инжектира своята РНК в ядрото на човешката клетка и я кара да произведе милиони негови копия преди да загине.
При „Спутник V” клетката произвежда само протеини, а не вируси, така че няма опасност от заразяване на други клетки и инфекция. След това тя загива, както и когато е заразена със SARS-CoV-2.
Ако не загине сама, ще бъде убита от Т-лимфоцитите – имунните клетки, създадени от тялото да спрат мнимата инфекция, имитирана от ваксината. Тоест възможността клетки с привнесено ДНК да оцелеят и да предизвикат мутации или дори ракови заболявания в дългосрочен план, теоретично е пренебрежимо малка.
За да могат Т-лимфоцитите да открият заразените клетки, обаче последните трябва да бъдат маркирани по някакъв начин. Това е работата на B-лимфоцитите. Те произвеждат антитела, които се свързват с вирусите и служат като маркер.
Ваксината цели да предизвика точно тази имунна реакция. В отговор на произведения коронавирусен протеин, се създават антитела, които са специфични за него и при истинско заразяване ще бъдат ефективни и срещу SARS-CoV-2.
Какви са рисковете? Поради много краткото време за тестване – няколко месеца, не са известни възможните дългосрочни странични ефекти от ваксината. Въпреки че теоретично възможността за мутации в резултат на промяната на клетъчната ДНК, да е минимална, тя все пак не може да бъде изключена напълно без допълнително тестване, което ще отнеме години.
Освен това при „Спутник V” съществува и обичайният за всяка ваксина риск от прекомерно силна имунна реакция. Тестовете досега показват, че той е достатъчно малък, за да бъде започнато ваксиниране.
Другата ваксина, която вече се прилага масово, е „Комирнати” на американската компания „Пфайзер” и германската „Бионтек”. Тя е РНК ваксина.
Това е най-новата технология. При нея се използва т. нар. информационна РНК. Тя се вкарва в човешки клетки със специални липидни капсули.
За разлика от ДНК ваксините, иРНК не променя генетичния код на клетките. Тя само препрограмира клетъчната ДНК да започне производство на вирусен протеин. И в случая това е протеинът на шипа, с който SARS-CoV-2 се закрепва за клетките. Оттук нататък процесът е същият, както при „Спутник V”.
В дългосрочен план иРНК технологията се счита за по-безопасна, тъй като не крие риск от клетъчни мутации.
Рискът от прекомерна имунна реакция обаче е налице и при тази ваксина. Освен това както и при руската, времето за тестване досега е недостатъчно, за да е сигурно, че няма допълнителни странични ефекти в дългосрочен план, особено по отношение на децата и бременните.
Теоретично такива ефекти не би трябвало да съществуват.
„Спутник V” показва малко по-ниска ефективност – 91,4%. Докато при „Комирнати” тя е 95%, по данни на производителите на всяка от двете ваксини.
България засега няма договор за доставка на руската ваксина. В същото време ваксинирането с „Комирнати” ще е безплатно.
