Еднакво ли функционира тялото ви през зимата, пролетта, лятото и есента? Отговорът няма много общо с това дали е студено или горещо, а с биологичните промени, които тялото преживява 365 дни в годината, предава „Дарик“.
През зимата сте по-склонни към напълняване и акне например, а през пролетта метаболизмът ви се колебае значително, тъй като се възстановява от продължителен период на повишено бездействие.
Но колебанията на тялото през годината не са проучени достатъчно и разбирането им може да окаже голямо влияние върху нашето здравеопазване, твърдят експерти пред Би Би Си Мундо.
Още от деца учим за четирите сезона.
Дали тялото има същите познания? Какво казва нашата биология за това? Това е въпросът, който Майкъл Снайдер, директор на катедра по геномика и персонализирана медицина в Станфордския университет в Калифорния, си зададава, преди да предприеме специален експеримент.
Снайдер и неговият екип са наблюдавали над 100 жители на този щат на САЩ в продължение на четири години. Те изследват промените, на които са подложени телата им според сезона на годината.
За тяхна изненада, оказва се, че тялото разпознава само два сезона, а не четири, както много от нас биха могли да очакват.
„Молекулните колебания при тези хора са се появили само по два модела, които съвпадат с началото на зимата, през декември-януари (в северното полукълбо) и през май през пролетта“, казва Снайдер пред Би Би Си Мундо.
През зимата метаболизмът ни се забавя, тъй като сме по-малко активни и това ни прави по-склонни да наддаваме тегло. Това също така увеличава маркерите за хипертония и възможността за акне.
През пролетта, от друга страна, се наблюдава „пик“ на метаболизма, докато се възстановяваме от бездействието на зимата и освен това страдаме от повече алергии и астма, така че нашите био-възпалителни маркери също се увеличават и остават такива през по-голямата част от времето през лятото.
„Това, че някои хора, като тези в нашето проучване, са в състояние да„ реагират “само на два сезона, а не на четири, е много важно, тъй като тази информация може да подобри управлението на здравето“, казва Снайдер.
„Ако предварително потвърдим, че сърдечно-съдовите маркери ще бъдат по-лоши през зимата, може би е добра идея да планираме по-добре диетата си и да се принудим да правим повече физически упражнения“, анализира специалистът.
Известно е, че през зимата се простудяваме и получаваме повече респираторни вируси. Това до голяма степен се обяснява с това как тялото ни реагира през този сезон.
„През зимата тялото ни благоприятства оцеляването и размножаването на вируси. Това се дължи на факта, че имунитетът ни е по-малко подготвен за влага, студ и по-малко светлина“, обяснява д-р Силвия Санчес-Рамон, професор по имунология в клиничната болница „Сан Карлос“ в Мадрид пред Би Би Си Мундо.
Но това също така прави имунния ни отговор по-мощен, според имунолога. „Знаейки как се държи нашето тяло и имунна система ни позволява да определим например най-доброто време за планиране на кампания за ваксинация“, добавя Санчес-Рамон.
„По същия начин е доказано, че С-реактивният протеин, който реагира на възпаление, е по-активен през зимата, когато обикновено се поддържа на ниски нива“, продължава експертът.
В този смисъл, въпреки че специалистът не може да потвърди дали при други популации се наблюдава същото явление, както в проучването в Станфорд, в което тялото възприема само два сезона, а не четири, тя признава, че на молекулярно ниво имунната система работи с определена „двусезонност“.
Санчес-Рамон и Снайдер са съгласни, че идентифицирането на биологичните модели през годината се нуждае от допълнително проучване.
„Известно е, че лошата диета и ниско съдържание на хранителни вещества, като витамин D, влияят върху реакцията ни към инфекции, но по-малко се знае кои лекарства благоприятстват по-добрия имунен отговор. Няма магическа формула, тъй като моделите не се изучават достатъчно“, казва Санчес-Рамон.
В същия смисъл Снайдер смята, че като цяло „лекарите не се опитват да следват общите модели на здравето при хората. Те ни казват кое е правилно или грешно, но няма много информация за това как да предвидим потенциални проблеми или заболявания.“
Поради тази причина Снайдер смята, че изследвания като това трябва да се провеждат по целия свят, за да се разбере как биологията на хората се променя в различни климатични условия.
„Това, което работи за някой в Калифорния, за да следи здравето, може да е различно за жител на Чикаго“, казва Снайдер.
„Използването на големи данни и усъвършенствани технологии за идентифициране на здравни модели значително ще подобри лечението и диагностиката на сърдечно-съдови и инфекциозни заболявания, например.
Това ще бъде чудесен тласък за измерване на медицината и здравето в бъдеще“, заключава експертът.
